“That's what people do who love you. They put their arms around you and love you when you're not so lovable.”

събота, 29 декември 2012 г.

Отговор?

нямам отговор...
напоследък за нищо нямам отговор
а толкова ми се иска.
не знам защо хората така избягват най-хубавото нещо, което са имали или защо ги е страх да го имат.
еуфорията ми вчера беше тотално заличена от фразата : "обмислящ пълномощно"...
само на мен ли ми се струва или всичко свършва винаги така, независимо от ситуацията или това което правя, казвам.....
много си права за шанса, никой не дава такъв.
може би не знаят как. гадно е - да, но това не е наша вина. може и да не е така, но наистина не знам какво се случва и какво трябва да направим, за да променим нещата и дали изобщо трябва да правим нещо или просто да изчакаме...за да не направим нова грешка.
а дали просто не преувеличаваме, приемаме всичко прекалено навътре и после ударът ни се струва много по-силен отколкото е всъщност. може би нещата просто се случват.
обсъждали сме го хиляди пъти, нали?
все още нямам отговор.

someone always waiting for someone who never comes home

Животът е несериозен, а аз съм твърде мазохистично-настроена, за да го живея. А и как да го правя, когато постоянно ми се месят в приказките. По дяволите, де.. Не знам. Не може ли просто нещата да се подредят добре? Не може ли просто... да си дойде у дома. Не може ли просто болката да спре. Не може ли просто да заменя нещо, за да си дойде.

Джон Грийн пише, че  единственият начин да се измъкнеш от лабиринта на страданието е да простиш. Но прошката е само първата стъпка.

Хората забравят.
Хората винаги се връщат при онези, които ги нараняват най-много.

Аз искам да бъда щастлива, Джо. Не е вярно, че мисля, че не го заслужавам. Заслужавам го. Всеки го заслужава. Проблемът е някъде там: че тези, които ме правят щастлива, си отиват, вярвайки, че не го умеят.

Искам шанс.
Защо все аз да давам втори, трети... шанс, а на мен никой да не ми дава?

петък, 21 декември 2012 г.

защо хората винаги си отиват?

усещам, че нещо гадно се е случило освен всичко друго, затова ще изчакам времето когато ще ти се говори и ще ми разкажеш всичко.
иначе си права, светът е идиот, но нали затова сме тук, това е нашата борба срещу него, срещу ТЯХ!!!
каквото и да е- ще се справим Дуде, заедно.
чакам те (прегръдка)

четвъртък, 20 декември 2012 г.

светът е скапан
животът е смотан
хората са тъпи
....
и са ад.


и освен това: МРАЗЯ СРЯДА. РАЗБИРАШ ЛИ? МРАЗЯ ГО ТОЗИ ДЕН. ИСКАМ ДА БЪДЕ ПРЕМАХНАТ ОТ ШИБАНАТА СЕДМИЦА. НЕКА НЯМА ПОВЕЧЕ СРЯДА. моля...

и ми се.. някак.. изчезва
изпарява
избягва
умира
....


по дяволите всичко.

понеделник, 17 декември 2012 г.

No change, but don't care

как се чувствам?
наистина ме е страх да се замисля, защото дълбоко в себе си знам отговора...
не съм се променила никак...
а може би точно това исках. харесва ми живота тук, харесват ми хората, с които съм и точно това ме крепи, защото ако бях попаднала на място като предишното, с хора като предишните, щях да умра... този път наистина и завинаги, защото този път щях да съм сама.
честно не вярвах, че ще стане, но мисля че намерих мястото си. доста е трудно, но си заслужава, и скоро осъзнах, че няма нищо друго, което бих учила, а във факултета съм като у дома си.
"просто влюбени" ...липсва ми, но някак си се примирих със самотата. откривам също колко добри приятели може да са момчетата (точно аз го казвам) и това е много по-важно в момента. но какво ти обяснявам, ти по-добре знаеш, нали си Старши.
налегнаха ме вчера гадни мисли, но то си е традиция при нас, гледам да не влагам много енергия в това.
Дудее, идва Коледа, мисли за това и не позволявай на лошите дни да те сломят.
ще се видим скоро, дано да не дойде само краят на света...

tired of being what they want us to be

не знам как се чувстваш. имам предвид: как наистина се чувстваш. как наистина си се чувствала в последните 3 месеца. обаче всичко ни  дойде в повече, нали? сякаш желанията да се озовем в една тиха, спокойна софия, лишена от драми и хора, ни се изсмяха в лицата и сега просто ни гледат как се проваляме. или успяваме?

понякога не мога да заспя и лежа в тъмното, страхувайки се.
понякога ми се иска да мога да бъда онзи смел човек, който те вдъхновяваше...

понякога се сещам за разговорите ни в края на лятото и опитите ти да ме превърнеш в него. очевидно зад отговора "просто влюбени" се крие и нещо по-дълбоко.

често и думите ми се губят.
често искам да ти се обадя, но знам, че ти вече знаеш всичко.

и сега просто нямам търпение да мине тази седмица - хем за да лиша всички от присъствието си, хем за да усетя нещо друго, различно от... всичко.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...