ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ДЮД!

така.

пожелавам НИ (като за начало и най-после) утре (сиреч днес, ама малко по-късно, но може и сега де) да завали сняг. да дойде зимата. моля.

после:

ти си такова страхотно създание, че с всяка следваща година ми става адкси трудно да измисля нещо, което да ти пожелая и което да го нямаш някъде скрито вътре в себе си. ще ти пожелая на този ден да заровиш всичко гадно от предишните и да го оставиш в 2013. да бъдеш вдъхновена. да бъдеш обичана. да бъдеш СМЕЛА! защото: DO OR DIE! защото следва една Велика година и аз (в комплект с всичките ми чакри, аури и прочие сили и Аз-ове) съм убедена/сме убедени в това. бъди щастлива. усмихвай се. намирай красота. запазвай я. пожелавам ти изкуство - във всичките му форми, измерения, цветове, нюанси... пожелавам ти музика. много, ама много музика. от онази, в която можеш да се скриеш по всяко време. пожелавам ти книги. думи. думи. думи. защото те спасяват! пожелавам ти любов. и всеки, който по някакъв начин те наранява - моля, ИМЕ, ЕГН И АДРЕС, за да го изгоря на кладата. заслужаваш само красиви хора в живота си.

знам, че тепърва ще ти се случват адскиТЕ неща. онези дето ще те удрят право в сърцето, ще причиняват безсъния и ще те лишават от гравитация. АМИ НЕКА ТИ! нужно ти е. NO MORE DRAMA, OKAY? OKAY.

и какво да ти кажа... а! и алкохол, кхъ. и сериали. чай. кафе. биология ( + там всякаквите неща, от които не разбирам :D ). яки hand/home-made-неща. книжарници. по-хубава софия. по-малко странен био факултет! и някаква работа, щото няма как - караваната ни очаква.

brace yourself for all the alcohol, batman, balloons and ME!

Je t'aime.
Stay awesome.
You rock.

shake up the happiness!

абсолютно съм съгласна, че си беше откачена година. но сякаш този път, бидейки си вкъщи, нямам онова чувство, че когато 2014 се завърна в софия, ще трябва да се рестартирам... или че всичко като че ли ще започне от начало. напротив. знам, че там ме чака една кауза, за която да се боря. и много учене. откриване на жестоки книги. и не знам... мечти?

а иначе.. имаме малко повече от седмица за батман, въх!натурално и многомного домашно вино.

it's Christmas time (music)

Дююд, пише ми се....
Ама не знам за какво!
Нашият чуден град ме изпълни с доста носталгия. Имам чувството, че съм спала много време и съм изпуснала много неща, а то си е едно и също... винаги, като града на Смирненски, само че без снега.
ъх! Кога ще завали?
Доста ме притеснява и факта, че нямам идеи... и не изглежда да съм си реализирала старите. Wonder why!?
Изминалата година беше WTF :D
Нямам кой знае какъв капацитет да направя обзор!(сиреч не искам)
Та, пиша ти, за да се поднови блогът!
И за вдъхновение, естествено!
Чакам отговор! АА! Ето ти и споменче:

моментът, в който разбера, че имам лекции в биологическия факултет и съм: WHAT THE FUCK, SU????  :D

Тhe BBT излиза на 26 септември, hell yeah!

I spit on your grave 2 е най-малоумният филм евър, заклевам се. не знам каква е тази мания да изкарват българите като най-ужасните хора на света (гадни нацисти!)...


и ми дойде страхотна идея за разказа, която мисля да осъществя в следващата една седмица на изолация у дома с хубави книги, музика и сериали!

общо взето.

 Не се получи тооочно както си я представях снимката, но к'во пък...

проклетата вяра, Дуде...
вярвам в тези знаци и малки неща, които винаги са  ни правели впечатление. затова фенерите и всичко, за което си говорихме днес са перфектен шанс за осъществяване на започнатото. и няма защо да се връщаш към миналото, а давай напред пък каквото стане...
П.С. песента е много готина :))

смяташ ли, че човек може да избира към кого да пренасочва чувствата си? защото снощи заспах с мисълта за миналото лято и онова огромно предчувствие за нощта на фенерите, когато нещо просто трябваше да се случи... е, не се случи. но се случи така, че всичко онова от месеците на мистерия, търсения, писма и прочие - просто се събра в едно вчера.

мисълта ми е... хората винаги се разминават.

чуй това.

извод след една седмица в София:

- стой далеч от глупави хора, защото е нездравословно!

а иначе, dude, бих се похвалила с... хм, взет изпит и най-новото ми откритие - психарски филми, за което ще трябва да отделим специално внимание в следващите 20-тина дни. защото... просто защото. и след като вече мога да дишам нормално (почти) и съм (уж) добре (сиреч = не особено болна), има идеи, които трябва да осъществим. така че..

оуу, значи спешно се нуждаем от идея
и реализация...
и страст
и алкохол...
и ще измислим нещо, pinkie promise(my little pony)
ето ти малко James : http://www.youtube.com/watch?v=SBDzddbZsdo  , за разкош :)) (hug you)

уоооу.... touché, dude xD

аз пък изгледах walking dead и, братче, ЖИВОТЪТ МИ Е ПРАЗЕН И БЕЗСМИСЛЕН СЕГА И СЕ ЧУВСТВАМ УЖАСНО, гр :D (и once upon a time.. почти)
и планирам убийства, слушам скапана музика, даже учих и запомних 7-те тайнства на църквата, which makes me kind of a.. nerd? но ме успокои.

И ИСКАМ ДА Е ЛЯТО 2014 И ДА ИМА СВЕТОВНО ПО ФУТБОЛ, yeah, I need it. :D
с доста алкохол, с теб и да се смеем много.

Дюдд, днес цял ден преглеждам архиви...всички, за които можеш да се сетиш!
и да добре съм! :))))
сега, приготви се за една велика седмица, защото ще подновим някои неща.
ние сме си ние и е време за действие.
“Our passion is our strength.” е казал Били Джо (lovee)  let's se!
иии намерих нов филм...:D

Hell yeah I will

My God!
искам разбира се.
чета го вече за 3-ти път и ми звучи като от някой минал живот...
can't wait!

are you gonna be my girl

oh, dude...

искаш ли лятото да си правим пак лукас/нейтън мачове? моля те! :D
и да гледаш one tree hill с мен и много текила  <3


и да. още седмица. ще издържим.

My fears

съжалявам, че ромът не е достатъчно ефективен за изпитните ситуации, явно практиката също има значение...но пък има още изпити :Д

мисля си сега....ужасно сме жалки ние хората.
нищо не зависи от нас,
не знаем какво ще стане с нас и нямаме силата да променим нищо...
нямаме контрол над нищо, нито решенията си, нито живота си.... и е тъжно, защото някога вярвах, че сме създадени на нещо...
сега мисля само за това, което сме загубили и никога не сме спечелили и ми се иска да не съм права....
че скоро поне една от мечтите ми ще се сбъдне
че нещо ще се случи и няма да съм сама,
няма да съм луда...

остават още два изпита до лятото ни...ще издържим, нали?

хохохо и бутилка ром...

признавам си, че снощи препих с ром. защото си мислех, че ще е забавно да отидеш на изпит в някакво по-различно състояние... ами, dude, не прави тази моя грешка. не е забавно. :D
дори и да успееш да станеш, да пиеш кафе и хапчета... отиването до СУ е абсурдно трудно. да подраниш за самия изпит с един час...  и да висиш по гадните пейки, едва дишайки. уф.

НО
пък!

да живеят прокариотните клетки и биологията, защото имам 6!

и искам да свърша проклетата тъпа сесия.

изцеждам последните вълни от бавноскоростния си интернет...
бурята ме сломи напълно и не съм способна да правя каквото и да е вече.
когато денят ти започне в 4 сутринта имаш чувството че е минала цяла седмица, вместо един час...
какво да ти кажа - Клетката му е майката.
ето нещо за настроение, което не ме пуска от дни (всичко започна с Малкълм :D)

http://www.youtube.com/watch?v=g-BkEDEWl3k

where we end and they begin

разбира се... епичния разговор, dude:

тя: и вие за какво ще пишете?
аз: за прокариотна клетка
тя: ....
аз: ПРОКАРИОТНА клетка
тя: и каква е тая клетка? *възмутена*

:D

но пък на фона на фасулите, момините сълзи, жабите, змиите и ДЯВОЛА, мисля, че нацелихме точно за какво да пиша, ахахаха...
та, ще те тормозя тази седмица с още няколко въпроси.

и ако си тук събота/неделя (май нямаше де), но мога да ти дам някои предложения, ако случайно си решила да останеш.

и бурята днес в София ! <3

a, супер, мислех  си точно това да ти предложа за петък...

петър - панаир на книгите ?

да.

проблемът не е в заминаването...а в нас. София е само един град -  просто трябва отново да се изправим пред поредното препятствие и да го преодолеем.
с мен ли си още?

бих дала всичко, за да върна миналото лято.
и никога да не заминаваме за софия.
никога
никога
никога
никога
никога
.

Седя и си мисля: „Какво по дяволите стана с нас?”

Имам само един отговор и това е, че този нов живот, за който мечтаехме толкова много, ни отчужди…

Има толкова много хора, които не се виждат и чуват дълго време, а си остават приятели и винаги може да разчитат един на друг, винаги проявяват разбиране към другия и не се сърдят за каквото им падне.

Защо ние не сме тези хора?

Бях ти много ядосана, но сега това няма значение, защото каквото и да става не можем да заличим всичко станало помежду ни, а и не трябва. Може, да пораснем, може да се променим, но не и да забравим. Ако ти можеш, аз не. Затова сега ти пиша един лишен от муза опит да ти покажа, че се държим глупаво.

Нещо ми припомни през какво сме минали, за да достигнем днешния ден. Знаеш най-добре колко много значи мълчанието ми, но дори и да ти крещя да се махнеш, би трябвало да знаеш че не го мисля изобщо…

Защото това сме ние…

Затова сега дори и да не искаш да ти пиша, все пак го правя, дори и да не искаш да ме виждаш- става, дори и да нямам вече думи – пиша… и съм тук, и винаги ще съм тук…

Защото не вярвам, че и това ще свърши така нелепо. Не искам да изтрия всичко, макар да мога да се престоря, че го правя. Нито пък да влизам в стихотворна атака. Не искам да съм тази, която казва „Сбогом”.

Нека се поправим, ако за теб още има смисъл…

because dreams don't die on this side of heaven

знаеш ли, в последните няколко дни си припомних неща, които сякаш бях(ме) забравили, но за които мечтаех(ме) преди. защото, както казах преди дни в едно свое писмо, ние трябва да се грижим за мечтите си и един ден те ще се погрижат за нас.

вече ми омръзна да живея сложно. вече ми омръзна от непрестанни драми и хора, чиито животи са прекалено скучни та решават, че ще е по-интересно, ако скапят нашите.

помниш ли караваната?
аз все още искам това. 

Един от многото

Oh, darling...

Как ми се иска да има думи, достатъчно утешителни, за да заглушават болките ни. Ние сме деца на думите, но сякаш спасението, което ни носят, е спасение да дишаме, живеем, мечтаем, продължаваме; но не е спасение, което да неутрализира напълно страданието.

Ние сме изречени, ала не разбрани. Не тъжи за това.

Освен това:

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!
ОБИЧАМ ТЕ!

Just a moment of weakness

имам нужда да плача...
или да избягам някъде, където наистина никой няма да ме познае, аз тях - също.
хората имат ужасния навик да нараняват, без да го искат всъщност или самият факт, че са се променили да нанася удари...но все пак резултатът е един и същ.
това беше приливът на всичко случило се през последните дни.
три часа в иронията...не по-скоро в подигравката.
напълно се сринах...
и сега какво се очаква от мен?
не съм ядосана, дори съм щастлива за него.
но не съм добре,
няма да забравя и това боли,
особено, когато си сам...

My one and only