“That's what people do who love you. They put their arms around you and love you when you're not so lovable.”

неделя, 26 май 2013 г.

да.
проблемът не е в заминаването...а в нас. София е само един град -  просто трябва отново да се изправим пред поредното препятствие и да го преодолеем.
с мен ли си още?
бих дала всичко, за да върна миналото лято.
и никога да не заминаваме за софия.
никога
никога
никога
никога
никога
.


Седя и си мисля: „Какво по дяволите стана с нас?”
Имам само един отговор и това е, че този нов живот, за който мечтаехме толкова много, ни отчужди…
Има толкова много хора, които не се виждат и чуват дълго време, а си остават приятели и винаги може да разчитат един на друг, винаги проявяват разбиране към другия и не се сърдят за каквото им падне.
Защо ние не сме тези хора?
Бях ти много ядосана, но сега това няма значение, защото каквото и да става не можем да заличим всичко станало помежду ни, а и не трябва. Може, да пораснем, може да се променим, но не и да забравим. Ако ти можеш, аз не. Затова сега ти пиша един лишен от муза опит да ти покажа, че се държим глупаво.
Нещо ми припомни през какво сме минали, за да достигнем днешния ден. Знаеш най-добре колко много значи мълчанието ми, но дори и да ти крещя да се махнеш, би трябвало да знаеш че не го мисля изобщо…
Защото това сме ние…
Затова сега дори и да не искаш да ти пиша, все пак го правя, дори и да не искаш да ме виждаш- става, дори и да нямам вече думи – пиша… и съм тук, и винаги ще съм тук…
Защото не вярвам, че и това ще свърши така нелепо. Не искам да изтрия всичко, макар да мога да се престоря, че го правя. Нито пък да влизам в стихотворна атака. Не искам да съм тази, която казва „Сбогом”.
Нека се поправим, ако за теб още има смисъл…

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...